Най-странното работно задължение: Защо геолозите облизват скалите
Ако в миналото се разхождате и се натъкнете на геолог със залепнал на езика камък, не се опасявайте. Не става дума за откриватели, поддали ли се на обедната горещина, които са почнали да се пробват да изядат околната среда, а просто изследват вкаменена кост.
В устрема си към откритията учените са употребявали всевъзможни странни способи за проучване - от непринудено паразитиране с червеи и ботуши до разкриване на пламнал водород с метли (да не се затрудняваме, НАСА). В съпоставяне с това, да напъхаш няколко камъка в устата си наподобява напълно добродушно.
Със сигурност е станало извънредно за геолога и палеонтолога доктор Рандал Ирмис от Природонаучния музей на Юта. С десетилетия опит в тази област геоложките проби, които биха изглеждали напряко странни за неосведомения наблюдаващ, са станали втора природа за Ирмис. Може би още по-невероятно е, че с толкоз доста опит в дегустацията на геоложкото време, той до момента е съумял да избегне облизването на нещо прекомерно непоносимо - като изключим вкаменените изпражнения, несъмнено.
От iflscience разгласяват интервю с Ирмис, с цел да схванат хората повече за изкуството на облизването на скали, какво може да ни каже то и какви усети, миризми и текстури може да бъдат открити, до момента в който се работи в скалните пластове от късния триас. Ето какво споделя ученият:
Облизват ли учените скали?
Why Do Geologists Lick Rocks?
— Marvelous Marvin ™ (@realmdlykins)
РИ: Е, не мога да приказвам за всички учени, само че аз съм по едно и също време палеонтолог и геолог и има няколко аргументи, заради които можем да облизваме скали или да ги допираме с език. Може би тази, която провокира най-голямо неспокойствие, е, че в действителност я използваме като метод да разберем дали нещо е вкаменена кост или не. Оказва се, че изкопаемите кости залепват за езика с малко влага, до момента в който множеството скали, вкамененото дърво и други сходни неща не залепват за езика. Разбира се, постоянно има изключения.
Дали става въпрос за текстура или усет?
РИ: При теста с вкаменелостните кости става дума просто за това: залепва ли за езика ви или не? Но една друга причина, заради която геолозите могат да поставят камъни в устата си, е, че постоянно се интересуваме от размера на зърната, които построяват седиментните скали. Оказва се, че на терен един от най-ефективните способи да определите дали дадена канара е построена от кал или глина е да вземете малко парче и да го стриете сред зъбите си. Ако е гладка, значи е глина. Ако е малко зърнест, значи има малко кал.
Облизвали ли сте нещо изключително запаметяващо се?
РИ: Това е мъчно, тъй като е толкоз обикновено, че от време на време не се възнамерявам за него. Има доста неща, които, когато сме на открито и търсим вкаменелости, изследваме нови залежи, взимаш нещо и си съвсем сигурен, че е вкаменелост, а след това го залепваш за езика си и то не залепва. И тогава би трябвало да преоцените. Ако не е вкаменена кост, може да е дърво или вкаменени корени, които се втвърдяват.
Един от методите, по които пробата сред глина и кал е потребен, е, че има някои скални пластове, в които работя, в западната част на Съединени американски щати, които са от късния триас и в действителност има разнообразни пластове, които са разграничени въз основа на размера на зърната, тъй че единият слой има повече кал от другия. Така че, с цел да можете да определите тъкмо в кой пласт се намирате, това е един от най-хубавите способи да разберете дали скалата има кал или глина.
Why do geologists lick rocks?
To identify them
▶️Some minerals have unique distinctive taste (halite, sylvite)
▶️Check texture of the rock (stickiness)
▶️Bite them helps you distinguish grain size
⚠️ Do not lick rocks if you’re not a geologist
⚠️Some have poisonous composition
— Prof Vásquez (@criskotsu)
Има ли неприятни изненади?
РИ: За благополучие, в по-голямата си част не. Понякога вдигаш нещо и то се оказва модерна кравешка кост, само че за благополучие няма неприятни усети. Очевидно е, че искаш да си сигурен, че е ненапълно чиста и не е покрита с нечистотия или нещо сходно. Когато слагаме седиментни скали сред зъбите, постоянно копая и вземам прясна проба.
Какво ще кажете за други странни проби?
РИ: Това постоянно е занимателен въпрос за учените, тъй като ние сме толкоз нормализирани към него, че не ни се коства доста необичайно, само че в случай че външни хора ни следят по какъв начин го вършим, биха си помислили, уау, това е в действителност необичайно.
Едно нещо, което ми идва мислено, е, че някои типове варовик в действителност имат аромат на гнило. Така че може да видите геолози, които миришат варовик, разчупват го и когато го създадат, той има по този начин наречената миризма на гнилоч. Смятам, че това е обвързвано със непокътнатите във варовика органични субстанции, само че не съм сигурен на 100 %.
Носим със себе си и цветни таблици, които наподобяват на проби от багра, тъй като цветът на скалите може да бъде в действителност осведомителен. Ако видите геолог с такива, той не възнамерява скоро да се пребоядисва, най-малко не на терен.
В устрема си към откритията учените са употребявали всевъзможни странни способи за проучване - от непринудено паразитиране с червеи и ботуши до разкриване на пламнал водород с метли (да не се затрудняваме, НАСА). В съпоставяне с това, да напъхаш няколко камъка в устата си наподобява напълно добродушно.
Със сигурност е станало извънредно за геолога и палеонтолога доктор Рандал Ирмис от Природонаучния музей на Юта. С десетилетия опит в тази област геоложките проби, които биха изглеждали напряко странни за неосведомения наблюдаващ, са станали втора природа за Ирмис. Може би още по-невероятно е, че с толкоз доста опит в дегустацията на геоложкото време, той до момента е съумял да избегне облизването на нещо прекомерно непоносимо - като изключим вкаменените изпражнения, несъмнено.
От iflscience разгласяват интервю с Ирмис, с цел да схванат хората повече за изкуството на облизването на скали, какво може да ни каже то и какви усети, миризми и текстури може да бъдат открити, до момента в който се работи в скалните пластове от късния триас. Ето какво споделя ученият:
Облизват ли учените скали?
Why Do Geologists Lick Rocks?
— Marvelous Marvin ™ (@realmdlykins)
РИ: Е, не мога да приказвам за всички учени, само че аз съм по едно и също време палеонтолог и геолог и има няколко аргументи, заради които можем да облизваме скали или да ги допираме с език. Може би тази, която провокира най-голямо неспокойствие, е, че в действителност я използваме като метод да разберем дали нещо е вкаменена кост или не. Оказва се, че изкопаемите кости залепват за езика с малко влага, до момента в който множеството скали, вкамененото дърво и други сходни неща не залепват за езика. Разбира се, постоянно има изключения.
Дали става въпрос за текстура или усет?
РИ: При теста с вкаменелостните кости става дума просто за това: залепва ли за езика ви или не? Но една друга причина, заради която геолозите могат да поставят камъни в устата си, е, че постоянно се интересуваме от размера на зърната, които построяват седиментните скали. Оказва се, че на терен един от най-ефективните способи да определите дали дадена канара е построена от кал или глина е да вземете малко парче и да го стриете сред зъбите си. Ако е гладка, значи е глина. Ако е малко зърнест, значи има малко кал.
Облизвали ли сте нещо изключително запаметяващо се?
РИ: Това е мъчно, тъй като е толкоз обикновено, че от време на време не се възнамерявам за него. Има доста неща, които, когато сме на открито и търсим вкаменелости, изследваме нови залежи, взимаш нещо и си съвсем сигурен, че е вкаменелост, а след това го залепваш за езика си и то не залепва. И тогава би трябвало да преоцените. Ако не е вкаменена кост, може да е дърво или вкаменени корени, които се втвърдяват.
Един от методите, по които пробата сред глина и кал е потребен, е, че има някои скални пластове, в които работя, в западната част на Съединени американски щати, които са от късния триас и в действителност има разнообразни пластове, които са разграничени въз основа на размера на зърната, тъй че единият слой има повече кал от другия. Така че, с цел да можете да определите тъкмо в кой пласт се намирате, това е един от най-хубавите способи да разберете дали скалата има кал или глина.
Why do geologists lick rocks?
To identify them
▶️Some minerals have unique distinctive taste (halite, sylvite)
▶️Check texture of the rock (stickiness)
▶️Bite them helps you distinguish grain size
⚠️ Do not lick rocks if you’re not a geologist
⚠️Some have poisonous composition
— Prof Vásquez (@criskotsu)
Има ли неприятни изненади?
РИ: За благополучие, в по-голямата си част не. Понякога вдигаш нещо и то се оказва модерна кравешка кост, само че за благополучие няма неприятни усети. Очевидно е, че искаш да си сигурен, че е ненапълно чиста и не е покрита с нечистотия или нещо сходно. Когато слагаме седиментни скали сред зъбите, постоянно копая и вземам прясна проба.
Какво ще кажете за други странни проби?
РИ: Това постоянно е занимателен въпрос за учените, тъй като ние сме толкоз нормализирани към него, че не ни се коства доста необичайно, само че в случай че външни хора ни следят по какъв начин го вършим, биха си помислили, уау, това е в действителност необичайно.
Едно нещо, което ми идва мислено, е, че някои типове варовик в действителност имат аромат на гнило. Така че може да видите геолози, които миришат варовик, разчупват го и когато го създадат, той има по този начин наречената миризма на гнилоч. Смятам, че това е обвързвано със непокътнатите във варовика органични субстанции, само че не съм сигурен на 100 %.
Носим със себе си и цветни таблици, които наподобяват на проби от багра, тъй като цветът на скалите може да бъде в действителност осведомителен. Ако видите геолог с такива, той не възнамерява скоро да се пребоядисва, най-малко не на терен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ